Майчино сърце
Така безпомощна съм и безсилна
пред тебе, рожбо мила, свидна.
Изгаря челото горещо,
аз трябва да направя нещо,
та болестта ти да отмине
и болката ти да премине.
Сърцето мое тъй се свива,
когато тялото ти се превива
и предпочитам сто бели,
отколкот' да си болен ти.
Засмей се, сине, дай ми знак,
че здрав си ми от днеска пак,
лицето ми от радостта ще светне,
сърцето майчино с любов ще трепне.
В прегръдката ми ти се приюти,
в очите ми сълза блести.
пред тебе, рожбо мила, свидна.
Изгаря челото горещо,
аз трябва да направя нещо,
та болестта ти да отмине
и болката ти да премине.
Сърцето мое тъй се свива,
когато тялото ти се превива
и предпочитам сто бели,
отколкот' да си болен ти.
Засмей се, сине, дай ми знак,
че здрав си ми от днеска пак,
лицето ми от радостта ще светне,
сърцето майчино с любов ще трепне.
В прегръдката ми ти се приюти,
в очите ми сълза блести.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Морарова Всички права запазени
