Майка ми
Вратата входна се отвори
и тя пробяга под дъжда.
На двора с татко си говори,
дъждовна стича се вода.
Навярно в кухнята ще влезе
и съдове я чакат там.
А аз посрещам я с въпроси
за този свят така голям.
Работният ù ден е свършил,
а идва да работи тя.
И с делнични неща във къщи
ще срещне даже вечерта.
Животът ù така е скучен,
сивеят нейните коси...
Какво очква да се случи
през идващите бъдни дни?...
Вратата входна се отвори
и тя пробяга под дъжда.
А нещо вътре в мен говори -
след време аз ще бъда тя...
06 юли 2005 г.
© Гергана Бонева Всички права запазени
Поздрав за хубавото стихотворение!