Aug 8, 2010, 6:58 AM

Майка ми

997 0 5

   Майка ми

 

Вратата входна се отвори

и тя пробяга под дъжда.

На двора с татко си говори,

дъждовна стича се вода.

Навярно в кухнята ще влезе

и съдове я чакат там.

А аз посрещам я с въпроси

за този свят така голям.

Работният ù ден е свършил,

а идва да работи тя.

И с делнични неща във къщи

ще срещне даже вечерта.

Животът ù така е скучен,

сивеят нейните коси...

Какво очква да се случи

през идващите бъдни дни?...

Вратата входна се отвори

и тя пробяга под дъжда.

А нещо вътре в мен говори -

след време аз ще бъда тя...

06 юли 2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вълнуващо...
    Поздрав за хубавото стихотворение!
  • Браво, Гергана! Хубаво стихотворение! Благородство и доброта излъчва, а когато ценностите са наред - стиховете стоят гордо изправени. Привет и добре дошла!
  • Радвам се че ви харесва, макар че наистина е написано в малко песимистичен дух... А е вярно винаги има какво да ти поднесе живота...
  • Хареса ми! Добре дошла, Гергана!
  • Няма да ти е скучно,живота винаги има какво да ни даде дори и когато посивеем и си делничним...предполагам.Хубав стих ,много ми хареса!Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...