Майката на Поета...

            На светлата памет на майка ми...

Във тази лотария сляпа- Живота-

не случила тя на билет печеливш,

на нейната порта късмет не потропа,

това е съдбата: поет да родиш...

Поет или скитник, то разлика няма

и двете са орис за тъжна съдба,

и всяка надежда да бъде измама

в безсънните нощи сама у дома.

О, майко на скитник, за теб тържествата

на хората носят единствено смут,

а лошата вест все изглежда позната-

подобно на слух по чаршията чут...

... Лицето му търси тя в старите снимки,

натрапливо вглежда се с болка във тях,

дори в огледалото иска да вникне

и трие от него събрания прах...

Присяда за малко сама на леглото,

насреща кандилцето пуши, мъжди-

поет е родила, ще мъкне теглото

и с Девата двете са сродни души...

Край нея Живота върви си, не спира

и сменят се само сезон след сезон:

разцъфва, узрява и вехне, умира

по своя божествено-вечен закон...

На чуждите внуци смутено се радва,

че вече за свои, не вярва дори,

не помни кога за последен път сватба

със свито от болка сърце посети...

... На масата винаги слага за двама,

но с мъка храната докосва едва,

а в празници носи бутилка във храма,

макар че отдавна не вярва в това...

До днес не разбра тя Страстта на сина си

избрал да живее със ярост на път

и не с „джипиеси” и стари компаси

да стигне поискал Безкрая отвъд,

а Вярата само напред да го води

премигваща слабо в нощта като фар:

с коне, със камили, пеша, с параходи

да стигне Мечтата, налудна макар...

... А всички пристанища все тъй са шумни

откакто се плава от тях по вода-

поемат поети в маршрути безумни

да гонят миража на свойта Съдба,

но помнят се само потънали кораби,

спасените кой ли ги знае сега-

и че с урагани, и те са се борили,

но просто успели да стигнат брега!..

... Прибира се бавно, сама, остаряла,

на слабите плещи понесла едва:

безкрая, надеждата, мъката цяла

и черната кърпа на свойта глава...

Върви и поспира в баира... Защо ли?..

Ех, тежко се диша със болни гърди!..

Но кой да проклина, кому да се моли-

от Бог бе избрана: поет да роди!..

29.07.2012.

д-р Коста Качев