valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
16.03.2018 г., 8:30 ч.

Маймунски храм 

  Поезия
363 0 3

Черен славей разграчи зората,
сякаш има бесилки наблизо.
Разкопча се студеният вятър
и във вените почна да влиза.

А студът като кучета лае
и се моли за сняг, да се сгрее.
Колко пътя, отвеждат до Рая?
Всички казват, че там се живее.

Аз обаче, бунтар по природа,
искам тук да усетя живота.
Но защо, ми кажете, не мога?
Черен славей е всяка банкнота.

★ ★ ★

Днес сякаш криво огледало
разсипва блясък от мечти.
Мечтая си за славей в бяло,
не искам робство на пари.

Животът е китарна струна
и всеки я настройва сам.
Но с прародители - маймуни,
останахме в маймунски храм.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??