Маймунски храм
Черен славей разграчи зората,
сякаш има бесилки наблизо.
Разкопча се студеният вятър
и във вените почна да влиза.
А студът като кучета лае
и се моли за сняг, да се сгрее.
Колко пътя, отвеждат до Рая?
Всички казват, че там се живее.
Аз обаче, бунтар по природа,
искам тук да усетя живота.
Но защо, ми кажете, не мога?
Черен славей е всяка банкнота.
★ ★ ★
Днес сякаш криво огледало
разсипва блясък от мечти.
Мечтая си за славей в бяло,
не искам робство на пари.
Животът е китарна струна
и всеки я настройва сам.
Но с прародители - маймуни,
останахме в маймунски храм.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
