Mar 16, 2018, 8:30 AM

Маймунски храм

  Poetry
511 0 3

Черен славей разграчи зората,
сякаш има бесилки наблизо.
Разкопча се студеният вятър
и във вените почна да влиза.

А студът като кучета лае
и се моли за сняг, да се сгрее.
Колко пътя, отвеждат до Рая?
Всички казват, че там се живее.

Аз обаче, бунтар по природа,
искам тук да усетя живота.
Но защо, ми кажете, не мога?
Черен славей е всяка банкнота.

★ ★ ★

Днес сякаш криво огледало
разсипва блясък от мечти.
Мечтая си за славей в бяло,
не искам робство на пари.

Животът е китарна струна
и всеки я настройва сам.
Но с прародители - маймуни,
останахме в маймунски храм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....