Mar 16, 2018, 8:30 AM

Маймунски храм

  Poetry
517 0 3

Черен славей разграчи зората,
сякаш има бесилки наблизо.
Разкопча се студеният вятър
и във вените почна да влиза.

А студът като кучета лае
и се моли за сняг, да се сгрее.
Колко пътя, отвеждат до Рая?
Всички казват, че там се живее.

Аз обаче, бунтар по природа,
искам тук да усетя живота.
Но защо, ми кажете, не мога?
Черен славей е всяка банкнота.

★ ★ ★

Днес сякаш криво огледало
разсипва блясък от мечти.
Мечтая си за славей в бяло,
не искам робство на пари.

Животът е китарна струна
и всеки я настройва сам.
Но с прародители - маймуни,
останахме в маймунски храм.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...