Майната ти
Майната ти! Писна ми да те обичам!
Върви във Ада и бъди проклет!
От „многото” те мислих за различен,
но ти си същият… дори не си човек!
По-долен си от всичките… безвкусен
и имаш онзи странния, натрапчив аромат.
Очите ти са демони, езикът - спусък,
на посоки стреляш и раняваш пак.
Майната ти! Писна ми да те живея!
Аз нямам сили да живея даже мен.
Душата ми не ще е топлата постеля,
която те лекува, когато си ранен.
Аз нямам сили… Чуваш ли? Аз нямам…
Научил си ме всичко да споделям с теб.
Сега си тръгвам и дори не съжалявам!
Майната ти, ти дори не си човек!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
