Майско оптимистично
Този Май е различен,
странно мил - не валя,
вън Кълбото съблича,
дрехи, помисли... Тя,
дето влиза в душите,
сякаш лъч - Светлина,
дава смисъл на дните,
пак е тук – Любовта!
И тъй лесно политаш,
преоткрил - на света,
в изумруд са тревите,
куп сапфири блестят,
щом утихнат вълните,
насред морската шир,
този Вятър, че див е,
после - нежен лирик,
най-красиви звездите,
сред принцеса - една,
с песента на щурците,
край среднощна Луна.
И си казваш – поспри се,
в миг разбираш, че, Да,
той, Животецът сив е,
често битка – за хляб,
но пък имаш мечтите,
вярваш ти в Любовта,
а и знай, че си жител,
не на рай... На Земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
