21.01.2011 г., 23:40

Майсторичка

1.4K 1 11

Уж е дребно, малко,  бръмбазъче хилавичко,

с кичури-пружинки и очи-слънца,

а пък се оказа, че е толкоз жилавичко,

та разчувства своя татенце-скала…

 

Уж бе силен, гневен, безкомпромисен със всички,

кибритлия-татко, със авторитет,

ала най-подире си намери майсторичка,

щом му заговори – сякаш капе мед…

 

Мигне ли с очички, накриви ли  устничките,

татковата строгост с лекота топи.

Упорита тя е до върха на букличките,

чак не е за вярване как го промени…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...