21.01.2011 г., 23:40

Майсторичка

1.4K 1 11

Уж е дребно, малко,  бръмбазъче хилавичко,

с кичури-пружинки и очи-слънца,

а пък се оказа, че е толкоз жилавичко,

та разчувства своя татенце-скала…

 

Уж бе силен, гневен, безкомпромисен със всички,

кибритлия-татко, със авторитет,

ала най-подире си намери майсторичка,

щом му заговори – сякаш капе мед…

 

Мигне ли с очички, накриви ли  устничките,

татковата строгост с лекота топи.

Упорита тя е до върха на букличките,

чак не е за вярване как го промени…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...