Уж е дребно, малко, бръмбазъче хилавичко,
с кичури-пружинки и очи-слънца,
а пък се оказа, че е толкоз жилавичко,
та разчувства своя татенце-скала…
Уж бе силен, гневен, безкомпромисен със всички,
кибритлия-татко, със авторитет,
ала най-подире си намери майсторичка,
щом му заговори – сякаш капе мед…
Мигне ли с очички, накриви ли устничките,
татковата строгост с лекота топи.
Упорита тя е до върха на букличките,
чак не е за вярване как го промени…