Уж е дребно, малко, бръмбазъче хилавичко,
с кичури-пружинки и очи-слънца,
а пък се оказа, че е толкоз жилавичко,
та разчувства своя татенце-скала…
Уж бе силен, гневен, безкомпромисен със всички,
кибритлия-татко, със авторитет,
ала най-подире си намери майсторичка,
щом му заговори – сякаш капе мед…
Мигне ли с очички, накриви ли устничките,
татковата строгост с лекота топи.
Упорита тя е до върха на букличките,
чак не е за вярване как го промени…
© Дидислава All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
