Макар
Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш
че от утре светът ни ще е по добър и окрилен.
Но прагът твой напомня ти...човек си!?
Загубил вяра, идеал! Мушица кацнала
на бъчва със вино вкиснато с лъжи неотлежало...
Защо тогава...!? Вярваш във доброто,
грях ли е или лъжа! Или просто идеал...
На прага тази нощ стоя самотен
и вътре зная чакаме ме покой!
Но въпреки това преглъщам
горчилката на своят ден.
Да знаеш, тази нощ ще продължа!?
Да вярвам че от утре започва
моят ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
