Макар да знаеш че на прага
на твоят дом започва всеки ден...
И винаги с начало ново
доставя ти, любов и плен.
Датираш дати, молиш се, надяваш
че от утре светът ни ще е по добър и окрилен.
Но прагът твой напомня ти...човек си!?
Загубил вяра, идеал! Мушица кацнала
на бъчва със вино вкиснато с лъжи неотлежало...
Защо тогава...!? Вярваш във доброто,
грях ли е или лъжа! Или просто идеал...
На прага тази нощ стоя самотен
и вътре зная чакаме ме покой!
Но въпреки това преглъщам
горчилката на своят ден.
Да знаеш, тази нощ ще продължа!?
Да вярвам че от утре започва
моят ден!
© Ангел Todos los derechos reservados