Макар да знае, че наивен, нежелан е
Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш,
стихът. И думите му – нежни, непревзети
ще рецитира вятър... Ти, ако даде ти,
сърцето – хвърляй го в разпалената пещ,
на своя ден. И нека помен не остане.
На вятъра върни го – тънка струйка дим,
той ще долитне плах при мен - да измълчим,
царуването кратковременно на мрака.
Макар да знае, че наивен, нежелан е,
на Пътя млечен стих изписан ще те чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
