Макар и за ден
сиви силуети
назад
се движат към мене
плаши ме миналото
връщащо се време
имам нужда от страхове
от височини
и от спускания
нуждая се от болки
и през мрака от
диви препускания
имам нужда от ужаса
който на сърцето
ударите заглушава
от хипноза мека
чрез която сънищата си
наново
да забравя
трябват ми крясъци
изтръгнати от
мъглата във мен
трябват ми писъци
да те върнат
отново
тук
макар и за ден
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Недялкова Всички права запазени