Oct 21, 2012, 10:07 PM

Макар и за ден

  Poetry » Love
664 0 0

сиви силуети

назад

се движат към мене

плаши ме миналото

връщащо се време

имам нужда от страхове

от височини

и от спускания

нуждая се от болки

и през мрака от

диви препускания

имам нужда от ужаса

който на сърцето

ударите заглушава

от хипноза мека

чрез която сънищата си

наново

да забравя

трябват ми крясъци

изтръгнати от

мъглата във мен

трябват ми писъци

да те върнат

отново

тук

 

макар и за ден


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...