15.04.2008 г., 20:24

Мактуб

738 0 0

Мактуб


Да би била жестока бледа месечина,

да бих била до теб тез години, мила –

костни сънища от тюркоазна мощ,

в свойта цветна, делна нощ,

бих изляла над пустинни, зимни върхове,

бих обляла свойта памет с твойте платове.

 

Но не провалът в мен откликна,

не ярост от мавруд избликна;

не те желая и не те щадя –

О, така със никой не ще те аз деля!

 

С острие да бях те аз убила,

земя, природа не би те никога открила

или спасила...

Не би живяла ти и погребана не би стояла,

не би спокойствие за себе си желала.

 

А ти си дявол!

Моят зъл прехлас,

моят спомен, моя нежна страст –

на крила железни ще увиснеш

и в полета безкраен ще избликнеш.

 

Върви, не спирай!

Живота си - игла в сено издиряй!

Но внимавай – ще избяга този час

и не ще отново видиш бленуваното „нас”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...