Мактуб
Да би била жестока бледа месечина,
да бих била до теб тез години, мила –
костни сънища от тюркоазна мощ,
в свойта цветна, делна нощ,
бих изляла над пустинни, зимни върхове,
бих обляла свойта памет с твойте платове.
Но не провалът в мен откликна,
не ярост от мавруд избликна;
не те желая и не те щадя –
О, така със никой не ще те аз деля!
С острие да бях те аз убила,
земя, природа не би те никога открила
или спасила...
Не би живяла ти и погребана не би стояла,
не би спокойствие за себе си желала.
А ти си дявол!
Моят зъл прехлас,
моят спомен, моя нежна страст –
на крила железни ще увиснеш
и в полета безкраен ще избликнеш.
Върви, не спирай!
Живота си - игла в сено издиряй!
Но внимавай – ще избяга този час
и не ще отново видиш бленуваното „нас”.
© Росица Всички права запазени