Мактуб

Мактуб

Да би била жестока бледа месечина,

да бих била до теб тез години, мила –

костни сънища от тюркоазна мощ,

в свойта цветна, делна нощ,

бих изляла над пустинни, зимни върхове,

бих обляла свойта памет с твойте платове.

Но не провалът в мен откликна,

не ярост от мавруд избликна;

не те желая и не те щадя –

О, така със никой не ще те аз деля!

С острие да бях те аз убила,

земя, природа не би те никога открила

или спасила...

Не би живяла ти и погребана не би стояла,

не би спокойствие за себе си желала.

А ти си дявол!

Моят зъл прехлас,

моят спомен, моя нежна страст –

на крила железни ще увиснеш

и в полета безкраен ще избликнеш.

Върви, не спирай!

Живота си - игла в сено издиряй!

Но внимавай – ще избяга този час

и не ще отново видиш бленуваното „нас”.