19.12.2006 г., 11:54

Мале сине ... :)

939 0 21

( да се чете гневно и жално ...
ама ако може и с усмивка :)  )

Сине майчин, дойди при мен

виж се какъв си се окепазил,

един левент бе и така стъкмен

как, мале, само си се занемарил…

ъм тая пущина не те поглежда,

рожбо мила, колко си изкокалял!

Въй, милото ми, то си не дояжда,

истинска гозба скоро не си ял,

щото оназ акъла ти така оплете:

една усмивка и взе че и пристана

то малко им акъла на… мъжете.

Ох, мале, що при мен си не остана.


(а)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е дано така да е ...

    Поздрав и усмивка.
  • всестранно надарена
  • Светле, много ти благодаря за коментара, радвам се че ..
    битовите - акростихове ти харесаха.
    Колкото до дъщерите , пращай ги ...

    Поздрав и усмивка за теб и семейството ти.
  • Да ти пратя мойте дъщери,че с такава свекърва,като тебе..поне няма да ги мисля..Малко си далече,ама...
  • Много...много познато ми звучи...."изяде го..."-направо на мен ми казва,а пък аз,горката-46 килограма...
    Браво,Етчи!Страхотни стихове!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...