Мали, че олелия настана...
Мали, каква олелия настана,
когато тати ни фана,
чи са цилуФаме с момчето
там насред полето...
После ми издърпа ушото...
още ме боли горкото...
И замъкна ме у къщи...
викна ми да ни се мръщя...
А пък аз какво да сторя...
с чувствата ни мога да се боря.
Права в ъгъла ме наказа...
уж да са науча да са пазя...
Ама главата ми не увира...
мисълта за него ни ми дава мира...
И реших от къщи да забегна...
и със него да си легна...
А пък после колкот иска да ма бие...
цилуФките му няма да изтрие...
Ама то момчето горканче...
си било големо калпазанче...
Много бързо фана го шубето...
че ше го бият по дупето...
И кат ма видя че ида...
бързо метна се през зида...
"Стой, бре, де се дяна?!"
Сичко май ша е било измама...
Ех, пораснах, ма ни ми дойде акъла...
роня крокодилски сълзи на чакъла...
че заряза ме момчето...
дето са цилуФахми в полето...
Що ли съм такова шантаво и диво?!...
Мали, колко бой ша ям като си ида...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
