Малка
Келнер, малка ракия.
Тук никой с мен вече не пие.
Скоросмъртна ичкия
болезнен ищах да затрие.
Душегубката малка
сестрица след себе си кани.
Не унила и жалка,
авер съм на всички стакани.
До разсъмване плаче
несретният жребий надвесен
над главата ми. Влачи
и дискът прощалната песен.
Много малки цериха
ми раните, живи прокази.
Умно гледаха с тиха
погнуса, дай бог да ги пази! -
всички будни айляци
наоколо ми наредени.
Вчера първи ортаци,
един не зажали за мене.
Келнер, сметката викам,
гонѝ ме. Дома ме очаква
самотата безлика,
без близост живот се прецаква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
