Малка
Келнер, малка ракия.
Тук никой с мен вече не пие.
Скоросмъртна ичкия
болезнен ищах да затрие.
Душегубката малка
сестрица след себе си кани.
Не унила и жалка,
авер съм на всички стакани.
До разсъмване плаче
несретният жребий надвесен
над главата ми. Влачи
и дискът прощалната песен.
Много малки цериха
ми раните, живи прокази.
Умно гледаха с тиха
погнуса, дай бог да ги пази! -
всички будни айляци
наоколо ми наредени.
Вчера първи ортаци,
един не зажали за мене.
Келнер, сметката викам,
гонѝ ме. Дома ме очаква
самотата безлика,
без близост живот се прецаква.
© СК All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Направи ме щастлива с коментара си, Нина! 🍀
-
Една малка и за мен!
-
Направо си за почерпка, 🥂.
-
Не знам защо не са... Много си ми хареса
Сигурно са въздържатели.
-
По наблюдения отблизо. Една година очаквам някой да продума под него. Трогна ме, Вили. 💞
-
Намерих го
Наздраве, Светле.
Много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
