Малка
Келнер, малка ракия.
Тук никой с мен вече не пие.
Скоросмъртна ичкия
болезнен ищах да затрие.
Душегубката малка
сестрица след себе си кани.
Не унила и жалка,
авер съм на всички стакани.
До разсъмване плаче
несретният жребий надвесен
над главата ми. Влачи
и дискът прощалната песен.
Много малки цериха
ми раните, живи прокази.
Умно гледаха с тиха
погнуса, дай бог да ги пази! -
всички будни айляци
наоколо ми наредени.
Вчера първи ортаци,
един не зажали за мене.
Келнер, сметката викам,
гонѝ ме. Дома ме очаква
самотата безлика,
без близост живот се прецаква.
© Светличка All rights reserved.
