Малка цръквичка, вековна
скрита в гъстата гора
и вратата със обкова,
с двата бора за мера.
Тя на пейката скована
кротко тук ни приюти
да зараснат стари рани,
да пречисти две души.
Спомените върна прежни,
а със тях и любовта
и със паяжинки нежни
върза ни ръка в ръка.
През гората ни преведе -
светъл лъч ни бе дала -
и на дланите ни ледни
топлината върна тя.
© Елена Всички права запазени