8.07.2014 г., 13:07

Малка цръква

559 0 5

Малка цръквичка, вековна
скрита в гъстата гора
и вратата със обкова,
с двата бора за мера.

Тя на пейката скована
кротко тук ни приюти
да зараснат стари рани,
да пречисти две души.

Спомените върна прежни,
а със тях и любовта
и със паяжинки нежни
върза ни ръка в ръка.

През гората ни преведе -
светъл лъч ни бе дала -
и на дланите ни ледни
топлината върна тя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво, щастливка си ти !Спомените върна прежни !
  • хубаво... стоплящо сърцето..
  • Благодаря Сан, Благодаря Младен !
  • "и със паяжинки нежни
    върза ни ръка в ръка."

    Много поезия има тук, Елена! Отлична находка са горните редове, както и цялото ти прекрасно стихотворение.

    Поздравление за стиха - най-искрено!
  • "и на дланите ни ледни
    топлината върна тя."

    Хубаво, Елена!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...