Малка цръквичка, вековна
скрита в гъстата гора
и вратата със обкова,
с двата бора за мера.
Тя на пейката скована
кротко тук ни приюти
да зараснат стари рани,
да пречисти две души.
Спомените върна прежни,
а със тях и любовта
и със паяжинки нежни
върза ни ръка в ръка.
През гората ни преведе -
светъл лъч ни бе дала -
и на дланите ни ледни
топлината върна тя.
© Елена All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
