8 июл. 2014 г., 13:07

Малка цръква

560 0 5

Малка цръквичка, вековна
скрита в гъстата гора
и вратата със обкова,
с двата бора за мера.

Тя на пейката скована
кротко тук ни приюти
да зараснат стари рани,
да пречисти две души.

Спомените върна прежни,
а със тях и любовта
и със паяжинки нежни
върза ни ръка в ръка.

През гората ни преведе -
светъл лъч ни бе дала -
и на дланите ни ледни
топлината върна тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, щастливка си ти !Спомените върна прежни !
  • хубаво... стоплящо сърцето..
  • Благодаря Сан, Благодаря Младен !
  • "и със паяжинки нежни
    върза ни ръка в ръка."

    Много поезия има тук, Елена! Отлична находка са горните редове, както и цялото ти прекрасно стихотворение.

    Поздравление за стиха - най-искрено!
  • "и на дланите ни ледни
    топлината върна тя."

    Хубаво, Елена!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...