За онези дребни радости, които осмислят живота ни...
Довлачи се до тази спирка
да чака рейс. Запали фас.
Видя го зад една отбивка
и стъпка фаса, син от бяс.
Отново чака автобуса.
А той не идва. Вече час...
Запали си, но рейс дочу се,
и весел хвърли своя фас!
© Любимата Всички права запазени