17.04.2007 г., 18:47

Малка смърт

Поезия

1.7K 0 7

Слагам отново очилата,
в очакване да променят нещата,
да спрат времето за миг,
да не чувам само своя вик!

Но време за промяна мина,
шансът ми в галоп отмина.
Казват, времето лекува, но
не и за този, който от любов тъгува!

Сълзите стичат се по моите страни,
сърцето ми задавено, плахо кърви,
плаша се от себе си, самата...
какво стори тя със мен - тъгата?!

Какво ми причини и любовта - тази измамница,
че изневерих на себе си за толкова кратко!
Изгубих себе си, детския си смях!
Предадох себе си и все едно умрях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

jUsT_kIzZ-Me (Бориса Михайловска)

ЕДНО ГОЛЯМО БРАВО!

2007-07-01T14:36:44+03:00
$NiNchEtO_{P} (Нина)$

NiNchEtO_{P} (Нина)

Много е хубаво..Браво!!!

2007-05-07T10:22:50+03:00
Lacrima (Ем)

тук съм съгласна... "Казват, времето лекува, но
не и за този, който от любов тъгува!"
поздрави

2007-04-20T21:53:48+03:00
kapsi (Ралица Йорданова)

оле много е хубаво браво

2007-04-17T22:43:52+03:00
_-aLtt1nBaSh-_ (Стиляна)

много е добро..

2007-04-17T20:25:48+03:00