Меричка (Мери Попинз)
718 2544
4.07.2006 г., 14:43 ч.

Малките Миди 

  Поезия
688 0 4


                 Малките Миди


Остана завинаги седемнайсетгодишна,

загледана с болка в Бургаския бряг,

където разбиват мощта си първична

лудешки вълните във страстния бяг.

 

Поглеждаш ги как го докосват едва,

безкрая ги праща, безумно целуват.

Разтапя се тяхната синя снага,

щом с обич до него доплуват.

 

И бялата пяна, която се връща

към своята “тънка  мъгла”,

косите момичешки тихо прегръща

и нежно ти шепне:”Ела си, ела...”

 

Седемнайсетгодишна, волна, добра

и бяла – слънчево светло момиче,

стопява се "синя добра тишина"

и виждам - наблизо си, тичаш...

 

А някога пак ще докоснем мечтите

в ръцете, в косите, в очите ти живи.

Примамва безшумно към пясъка ситен,

седефа безкраен на малките миди.

 

03.07.2006 год.

Тази нощ заспах сред малките миди...

Добре е да помоля да не го оценявате!

 

© Мери Попинз Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??