Една красива и повяна песен,
чута от един случаен минувач,
ще остане като слънце на лицето,
за да се показва чак до здрач.
Една усмивка от случайна непозната,
ала мигновена и отминала като фантом,
ще остане като слънце на лицето,
за да радва в дневния ни тон.
Едно кокиче, в зимна обстановка
цъфнало, ще цъфне в нечие лице,
ще остане като мъничък предвестник
за нечие отворено сърце.
Една не-мисъл,
просто чувство за добро,
макар и капчица в морето,
е причина за живот.
© Венета Димитрова Всички права запазени