23.02.2014 г., 20:25

Малките неща

920 1 4

Ти искаш малките неща –
красива дума и усмивка...
и слънцето във утринта,
усещането, че си жива...

Любим човек, докосване,
прегръдка, спряла се в дъха ти,
да хвърлиш в плач въпросите,
да те целуна във съня ти.

Едно усещане за стих,
написан с непонятна рима;
 неутолимия ни сприх,
духовната ни пантомима...

Ти искаш малките неща...
едно усещане различно...
Не мога да те променя...
Не искаш много... искаш всичко.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...