Ти искаш малките неща –
красива дума и усмивка...
и слънцето във утринта,
усещането, че си жива...
Любим човек, докосване,
прегръдка, спряла се в дъха ти,
да хвърлиш в плач въпросите,
да те целуна във съня ти.
Едно усещане за стих,
написан с непонятна рима;
неутолимия ни сприх,
духовната ни пантомима...
Ти искаш малките неща...
едно усещане различно...
Не мога да те променя...
Не искаш много... искаш всичко.
© Михаил Цветански All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
