Малкият Иисус
Преди хиляди години
във една прекрасна нощ,
под небесата тъмно сини
и под ярък звезден кош
далеч от разкош, от харем,
от богатства, пари или пиво,
там, пред яслите на Витлеем,
чакало се нетърпеливо.
Бебе малко да се появи
гледали Йосиф, Мария.
Изкуплението да предяви,
да го дарят с благословия.
И във люлката от слама
вързоп се е засуетил,
блеснала звезда голяма,
там Иисус се е родил.
И пораснал силен и прекрасен,
учил е на вяра, доброта,
и превръщал хората опасни
в ангели същински с топлота,
вършел чудеса невероятни
в името на бога и на любовта,
но сърца, обичащи го необятно,
отприщили на други завистта.
И разпънали го те на кръст,
мускулите се превили,
заковали го с злокобна мъст.
Той загубил всички сили.
Да, умрял е, но все пак
той превърнал частица
от света, потънал в мрак,
в на надеждата искрица.
Тя разраснала се, избуяла
с пълна сила, пълна мощ,
затова Вселената е малко задобряла.
Всичко свежда се до тази нощ.
И сега се празнува
раждането на доброто.
То е чудно, то си струва
и труда, загубеното, злото.
Да, на Коледа отново
всичко се обръща,
лее се прекрасно слово,
весела е всяка къща.
И елхите пламват в час,
а гирлянди се изплитат,
децата тичат във захлас,
за Иисус с въздишка питат.
© Мария Страшилова Всички права запазени