Малко момиче...
Малко момиче...
Аз малка бях, когато в теб се влюбих,
аз малка бях, но те благотворях...
От малкото момиче станах красива жена
и все още тъй влюбена в тебе бях...
Ти ме гледаше с красивите очи,
ти ме сравняваше с другите жени.
Подари ми ти цветя красиви,
но пълни с бодли, от които разбрах, че боли.
Да, нежен беше ти, както с другите жени,
а вярвах, че ти ще ме обикнеш, тъй както
те обикнах аз, но за тебе малкото момиче
не заслужава да е с теб...
Щом съм малка в твойте очи,
защо ме вкара ти в леглото си???
Да, млада съм и те обичам, но щом дете съм
в твойте очи, върви си ти и за мене забрави...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Стоянова Всички права запазени
