7.06.2007 г., 23:41 ч.  

Малко по-нагоре и надолу 

  Поезия
703 0 5

 

Изкачих се,

малко по-нагоре.

  

Видях земята.

 

Видях небето.


И рекох си:


- Ето!


Това е -

голям съм сега!

 

Ако поискам

със свойта ръка,

мога да стискам -

гърла.

Малко по-надолу.


Вратът ми е син.

 

Боли ме ръката,

че много за стискане

бяха гърлата...


И ревнаха в глас -

останах, без власт!

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??