Малко по-нагоре и надолу

Поезия

875 0 5

Изкачих се,

малко по-нагоре.

Видях земята.

Видях небето.

И рекох си:

- Ето!

Това е -

голям съм сега!

Ако поискам

със свойта ръка,

мога да стискам -

гърла.

Малко по-надолу.

Вратът ми е син.

Боли ме ръката,

че много за стискане

бяха гърлата...

И ревнаха в глас -

останах, без власт!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Laska (Ласка Александрова)

хм...

2009-10-26T21:04:31+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Това е тя тъжната истина! Хубав стих - воеводски!

2007-06-18T15:07:39+03:00
ria (Гергана Иванова)

И това е много хитро.

2007-06-08T14:53:32+03:00
Aneta_kz (Анета)

Има нещо красиво, нещо страшничко и нещо справедливо в този стих!
Поздрави! Хареса ми!

2007-06-08T00:41:13+03:00
флорестел (Стела Флорова)

горчилка, шарж, сърказъм -
какво ли толкова те натъжи?
Дано да ги очисти Господ,
макар и
както пишеш, да мълчи.

2007-06-08T00:35:43+03:00