Изкачих се,
малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето.
И рекох си:
- Ето!
Това е -
голям съм сега!
Ако поискам
със свойта ръка,
мога да стискам -
гърла.
Малко по-надолу.
Вратът ми е син.
Боли ме ръката,
че много за стискане
бяха гърлата...
И ревнаха в глас -
останах, без власт!
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени