Изкачих се,
малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето.
И рекох си:
- Ето!
Това е -
голям съм сега!
Ако поискам
със свойта ръка,
мога да стискам -
гърла.
Малко по-надолу.
Вратът ми е син.
Боли ме ръката,
че много за стискане
бяха гърлата...
И ревнаха в глас -
останах, без власт!
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
