Малко поне
Ако ме обичаше
поне малко
стена от мрамор да беше
досега
от мъка по мене
от Слънцето знойно на времето
да се бе пропукала
изронила
срутила
и завинаги изчезнала
безследно...
Ако ме обичаше
поне малко
камък черен диамант да беше
досега
от болка по мене
от лютата зима на времето
да се бе разцепил
разрушил
на пясък превърнал
и от морето отмил...
Ако ме обичаше
поне малко
желязо да беше
досега
от тъга по мене
от студените дъждове на времето
да бе ръждясало
смалило
и на прах стрило...
Ако ме обичаше
поне малко
дърво вековно да беше
досега
от страдание по мене
от силните бури на времето
до корен да беше изтръгнато
изсъхнало
и изгнило...
Ако ме обичаше
поне малко...
Но аз не знам
от какво си направен
и сега много добре разбирам
че ти не си ме обичал никога
и никога
за мене
не си боледувал
нито страдал
нито копнял
нито тъгувал...
Ако ме обичаше
поне малко....
Но аз знам
някой ден това ще се промени
и ти
само виждайки очите ми
ще се облееш във сълзи
и сърцето ти ще се докосне
от любовта ми към теб
завинаги
и до неузнаваемост променен
ти ще се влюбиш до безумие
във мен...
Lina Vira Assa Amy
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евелина Аврамова Всички права запазени
