-Пенчо, не учѝ, бре!...
Пенчо само учи.
-Пенчо, не четѝ, бре!...
Пенчо пак не слуша.
Трупат се години...
Пенчо тук пораства-
учен и градивен,
с една реч- прекрасен!
Търси да работи
край бащината къща.
Тича и се пóти,
ала все го връщат
тези, непрочели
книга ни едничка,
всичко завладели
и продали всичко-
нивите, горите
и небето даже...
Пенчо го не питат,
Пенчо тук не важи.
Тèгли я на всички,
крѝви си каскета,
мята си торбичката
и хваща самолета.
Днес, зад сто балкана
и във чужди сгради
Пенчо - младши, славен,
не учи, а стàди*.
———
*study(англ.)-уча, изучавам
© Петя Божилова Всички права запазени