Мамо
И какво? Аз живея сред хора
и навярно сред тях ще умра.
Затова няма смисъл да споря,
а да видя свойта вина.
Мамо, късно е, знам, за промяна.
“Все си същата” - казваш ми ти.
И се сърдиш, че често ме няма,
че не мисля за тебе дори,
че по чувства все искам да съдя,
че все искам да ме разбереш,
че свободна все искам да бъда
и че мисля само за “днес”.
Мамо, късно е, знам, за промяна
и все пак – не си тръгвай от мен!
За присъди все още е рано,
а пък времето – как ще го спрем?
Как ще върнеме нашето “вчера”
да поправиме всички беди?
Разпиляното наше доверие
трябва с тебе да търсим сами.
Мамо, късно е, знам, за промяна,
но раздялата – нали ще спрем?
Още много истинска, вярна
обич само за теб пазя в мен.
София, 19.11.88 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
