Мамо

rozita-p (Росица)
120 1324

28.10.2010 г., 13:52 ч.

Поезия » Друга

484 0 5

И какво? Аз живея сред хора

и навярно сред тях ще умра.

Затова няма смисъл да споря,

а да видя свойта вина.

Мамо, късно е, знам, за промяна.

“Все си същата” - казваш ми ти.

И се сърдиш, че често ме няма,

че не мисля за тебе дори,

че по чувства все искам да съдя,

че все искам да ме разбереш,

че свободна все искам да бъда

и че мисля само за “днес”.

Мамо, късно е, знам, за промяна

и все пак – не си тръгвай от мен!

За присъди все още е рано,

а пък времето – как ще го спрем?

Как ще върнеме нашето “вчера”

да поправиме всички беди?

Разпиляното наше доверие

трябва с тебе да търсим сами.

Мамо, късно е, знам, за промяна,

но раздялата – нали ще спрем?

Още много истинска, вярна

обич само за теб пазя в мен.

София, 19.11.88 г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.