И какво? Аз живея сред хора
и навярно сред тях ще умра.
Затова няма смисъл да споря,
а да видя свойта вина.
Мамо, късно е, знам, за промяна.
“Все си същата” - казваш ми ти.
И се сърдиш, че често ме няма,
че не мисля за тебе дори,
че по чувства все искам да съдя,
че все искам да ме разбереш,
че свободна все искам да бъда
и че мисля само за “днес”. ...