Мамо!
"Мамо!"
„Мамо!” неспирно ехтя в тъмнината
и сляпо протягам към тебе ръце,
и ти прогонваш с размах самотата,
настанила се в моето тъжно сърце.
Ето те пак, като свята икона,
закриляща клетник от мрак до зори,
носейки нови няколко тона
свалени от мене беди!
Защо не ти казах „Обичам те, мамо!”
в тежките за тебе изминали дни?
Явно, защото подадох ти рамо
и безмълвно разбра го, нали?
Но пак съжалявам, че не го прошепнах
във твоите черни и меки коси
и, че от срам и грам не потрепнах,
когато не казах „Прости ми!” дори.
Но никога няма да си обърна гърба,
когато пълнят се с болка твоите очи
и няма да скрия от теб любовта,
а ще бърша дори и скрити сълзи!
Но аз имам все още време отредено
да поправя грешката на моя живот!
„Обичам те, мамо!" ти казвам смирено,
наум окуражавайки се за смелия ход.
Времето нехайно спомени ми изличава,
тъжни ли или щастливи – значение няма.
Но ето, че един завинаги остава…
Онзи топъл спомен… споменът за мама!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нощна Сянка Всички права запазени
