Мамо, аз си идвам у дома!
Колко, колко дълго съм жадувала
пак да те прегърна, през нощта
мислено безкрай съм те целувала.
Мамо, аз си идвам у дома!
Колко плач и сълзи тук е имало...
Стаята ми пълни се с тъга,
за това, което е отминало.
Мамо, аз си идвам у дома!
Като клетка ме обгражда здрача.
Иска ми се да не съм сама...
Иска ми се да не плача...
Но сега аз идвам у дома!
Който и от мен да се отрича,
стига ми прегръдката една...
Само, Мамо, ти да ме обичаш!
© Стефка Крушарова Всички права запазени