Мамо, аз си идвам у дома!
Мамо, аз си идвам у дома!
Колко, колко дълго съм жадувала
пак да те прегърна, през нощта
мислено безкрай съм те целувала.
Мамо, аз си идвам у дома!
Колко плач и сълзи тук е имало...
Стаята ми пълни се с тъга,
за това, което е отминало.
Мамо, аз си идвам у дома!
Като клетка ме обгражда здрача.
Иска ми се да не съм сама...
Иска ми се да не плача...
Но сега аз идвам у дома!
Който и от мен да се отрича,
стига ми прегръдката една...
Само, Мамо, ти да ме обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Крушарова Всички права запазени
