checheguevara (Стефка Крушарова) checheguevara (Стефка Крушарова)
1 87
Oct 13, 2009, 4:40 PM

Мамо, аз си идвам у дома!

  Poetry
804 0 2

Мамо, аз си идвам у дома!
Колко, колко дълго съм жадувала

пак да те прегърна, през нощта

мислено безкрай съм те целувала.

Мамо, аз си идвам у дома!

Колко плач и сълзи тук е имало...

Стаята ми пълни се с тъга,

за това, което е отминало.

Мамо, аз си идвам у дома!

Като клетка ме обгражда здрача.

Иска ми се да не съм сама...

Иска ми се да не плача...

 

Но сега аз идвам у дома!

Който и от мен да се отрича,

стига ми прегръдката една...

Само, Мамо, ти да ме обичаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0