Маниер на пушач
Имам си прозорец, на който прекарвам свободното време.
От време на време си паля цигара.
Посягам с маниер на пушач,
поредната пламва и пуши,
поредният ден без палач,
който живота ми да изключи.
Аз сам се тровя красиво, прекалявам с цигарите
Дали ще умра преди съседа ми?
Ако ви досадя, извинявайте.
Аз седя на прозореца си,
по цял ден паля цигари,
ако ми омръзне да пуша, ще скоча,
едва ли ще кацна меко.
Имам крила от пушек, които не знам да използвам.
Дробовете ми са се сгушили, кашлят.
Детенце отдолу ме гледа и плези се.
Аз го разстрелвам с магически кръгчета.
Учудване, преструвка, кашлица, дим, милувка,
сам аз себе си не познавам.
Но както винаги, оправдавам се,
решавам, че в друг ден ще умра.
Затварям прозореца с маниер на пушач.
Лягам да спя,
но преди това
ще запаля още една.
© Нечарм Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
ех тези пушачи..
(: -
Не затваряй прозореца
щом още ще пушиш...
Иначе рискуваш сам да се удушиш.
-
Г-н Мрачен, наистина трябва да намалиш пушенето
-
Няма пък!
-
Много пушиш Намали ги!)))
Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Аз сам се тровя красиво, прекалявам с цигарите
Дали ще умра преди съседа ми ." - Няма пък, аз ще умра преди тебе, ще пипна сладко - сладко рак на белия дроП още на 30 и ще пукна най-после
...А нима има по-голяма депресия от това да броиш и да изчисляваш на Ексел колко цигари си изпушил средно през всичките години...