Маниер на пушач
Имам си прозорец, на който прекарвам свободното време.
От време на време си паля цигара.
Посягам с маниер на пушач,
поредната пламва и пуши,
поредният ден без палач,
който живота ми да изключи.
Аз сам се тровя красиво, прекалявам с цигарите
Дали ще умра преди съседа ми?
Ако ви досадя, извинявайте.
Аз седя на прозореца си,
по цял ден паля цигари,
ако ми омръзне да пуша, ще скоча,
едва ли ще кацна меко.
Имам крила от пушек, които не знам да използвам.
Дробовете ми са се сгушили, кашлят.
Детенце отдолу ме гледа и плези се.
Аз го разстрелвам с магически кръгчета.
Учудване, преструвка, кашлица, дим, милувка,
сам аз себе си не познавам.
Но както винаги, оправдавам се,
решавам, че в друг ден ще умра.
Затварям прозореца с маниер на пушач.
Лягам да спя,
но преди това
ще запаля още една.
© Нечарм All rights reserved.
Че има ли по-прекрасно нещо от тютюна, тютюн тютюн тютюн ТЮТЮН ТЮТЮН ТЮТЮН - Съзнанието ми крещи ТЮТЮН и се препъва във всяка сричка... В момента пуша последната си свита цигара, а утре цял ден ще рециклирам в ОСВ фасовете от пелелника, и онези по пода, и онези под леглото...
