23.10.2011 г., 8:40

Маратон

842 0 8

 


 

„Всеки се ражда гений и умира идиот.”

                               Чарлз Буковски

 

Излязох на последната си права,

но Господ ме лиши от ореол.

Пари и почести не притежавам;

дошъл съм гол и ще си ида гол.

 

Със себе си отдавна се надбягвам

и фаворит съм от известния финал.

Понякога фуражката ме стяга;

играя шут в сапунен сериал.

 

Смъртта си има свои аргументи

и главна роля в главен епизод.

Пресичам пръв финалната си лента

с триумфа на възторжен идиот.

 

За тоз' финал не се предвиждат кризи.

Стартирам сам и се надбягвам сам.

Развръзката достатъчно е близо

и всичко май от себе си ще дам.

 

Едва ли някой скоро ще ме стигне.

Сценарият е твърде остарял.

И, ако попът от олтара ми намигне,

да знаете, че съм умрял.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви момичета. Хубаво е, че сте тук
  • трогна ме с истинността си, Ради
    а финалът през сълзи ме усмихна
    майстор си...на гротеската...
    сърдечно те, поздравявам..
  • "Стартирам сам и се надбягвам сам"
    И самотата е основен принцип.
    Невярващите си остават единаци,
    а вярващите просто се стопиха...

    Прекрасен стих!Прочетох с удоволствие!
  • Усмихна ме накрая! Хубаво е!
  • Перфектен, както винаги!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...