vega666 (Младен Мисана)
1668 14284
29.05.2014 г., 14:48 ч.  

Мариански призраци 

  Поезия » Философска
848 3 10

 

 

В един тунел от погледи вървя
и виждам някакъв неясен цвят
на продадено безверие.
Животът е захвърлената котва
в Мариански падини.
Иди я изтегли обратно,
ако ти стиска, или
ако можеш...
Червен мъх набъбва в ноздрите -
Марс - подводница,
изплува във кръвта.
Сянка на акула
минира нощите.
И дишаш вече тежко,
само със хриле,
забравил дробовете си в гърдите.
Матсиендра си -
съсредоточие
във центъра на накаква галактика
между очите.
Светкавицата е небесен кълн
заровил корени
между звездите.
Забрави вятъра дори.
Не го погали със очи.
И той отмина къмто друг живот
невидим.
Но ще ти върне бури - урагани,
платна накъсани,
строшени мачти.
Водовъртежи
и торнада от мечти -
фантоми непокръстени наяве...
В една бутилка всичко скъдно
постави.
Внимателно я запечатай.
И я хвърли в теченията
да я понесат
без всякаква конкретност -
по силовите линии в Небитието.
Дущата ти във нея да мълчи -
една прозрачност
чезнеща безследно.
Която ще се възроди
единствено от непотребното.
От струйка дим на хоризонта,
от кръглостта на думи
неизречени...
от порив нежелан и блуден.
В един тунел от погледи вървя,
към изхода, без който
съм изгубен!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Латинка! Радвам се, че хареса това стихотворение и открои тези редове в него. Твоето мнение е важно за мен, защото преди време /в друг един сайт/, без да се познаваме, ти каза хубави думи за стихотворението ми "Ти идваш", което бе необяснимо защо нападнато и охулено /според мен несправедливо/ от група яростни "критици". Винаги ще ти бъда задължен за тази морална подкрепа.

    С най-топли чувства: Мисана
  • Благодаря ти, Анастасия! Трогнат съм.
  • Малцина изключителни хора привличат внимание,използват словото като наркотик създават т.наречени(мисловни затвори).
    Поскитах,открих млада звезда
    яхнала бе слънчевия вятър,
    преследваща космическите мълнии
    ярка и сияйна.Този"планкеон"?Е...хвана ме на тясно и ме е срам.
  • Е поне да ти напиша тогава цялото стихотворение:

    Когато сенките загасват светлините,
    сънувам смъртта на вулканите.
    Аз виждам смисъла си предрешен.
    Навярно всяка следваща светкавица
    ще бъде рана.
    Нощта навежда се към мен
    като замлъкнал полилей...

    Изригването, във което бих живял
    остана във ъглите
    на екрана.
  • 1. Северина мерси! Кажи моля те откъде ги купуваш тези "Т", защото имат огромна вместимост. А аз все попадам на онези - малките. Трогна ме, обаче. Ще те пристрастя аз към себе си и ще стане като с цигарите...

    Поздрав от Последният Поет! /вече ще пиша само ПП, а ти ще се сещаш откъде идва абревиатурата/.

    2. Даниела, ти дешифрира кода. Да - рибочовек. В един друг сайт ако знаеш какъв текст за Матсиендра ми погубиха и то безвъзвратно. Заради това, че се говорело за сперма. Квалифицираха текста ми като порнография. А всъщност думичката е медицински термин /и то официален/. Ако знаеш и какво е "планкеон" удивлението ми няма да знае граници.

    Сърдечен поздрав към ближен от ЗОНАТА /много ми хареса и с твое разрешение ползвам термина, но патентът си е твой/.



    3. Ивелина, мерси! Трогваш ме отново с вниманието си. Истината е, че ти си мащабна като светоусещане и поетика, а аз точно това харесвам и ценя в поезията. Така, че те моля да ме извиниш, но ще продължавам да ти досаждам с присъствието си, когато публикуваш. Единствено в интервала 14 - 25 юни, когато ще отсъствам от къщи и то без достъп до нета, няма да мога да те чета.

    Топъл привет!

    4. Благодаря, Ивон! Както за посещението, така и за хубавите думи!

    Специален поздрав от мен!

    5. Благодаря ти, Росене! Ти си сравнително млад на години, но с ясно очертана парадоксална и трайна естетическа линия в поезията. Долових го от произведенията ти, които прочетох в един друг сайт. А точно това ценя - нестандартното, което не руши естетиката, а я откроява по неподражаем начин.

    Приеми сърдечен поздрав от мен и ти благодаря за споделените ценни мисли!
  • Познато усещане.Отдавна исках да затворя всичко тленно в бутилката.Дано
    отиде във водовъртежа на несбъднати мечти.Добра идея ми даде.Успех!Росен
  • Силно и въздействащо! Харесах!
  • Попаднах в друго измерение..
    Толкова си неповторимо различен и все пак разбираем за мен.
    Сърдечен поздрав!
  • Рибо-човек изчезва в огненото сърце
    на звезда,без страх в онзи миг на
    океански хилядолетен покой в древната връзка
    между небитието и земята.Аплодисменти!!!
  • Определено едно от най добрите ти!!! И определено отива в „Т.“!
    „И дишаш вече тежко,
    само със хриле,
    забравил дробовете си в гърдите.“
    това горното е повече от великолепие!
    Всъщност цялото стихо е перфектно, даа, перфектно!
    Тук ти ръкопляскам!
    Поздрав: ИНАСЕВЕРИНАЮГ
Предложения
: ??:??