30.01.2013 г., 11:04

Мария

1.1K 0 1

                                МАРИЯ

 

                 Имам колежка – жена барут.

                 Аз я заглеждам, тя гледа друг.

                 Та се чудя що да сторя,

                  как аз оня да съборя

 

                 и в сърцето да се скрия

                 на колежката Мария.

                 Но е трудно, трудно, знам.

                 Аз хамсия съм, той – шаран.

 

                 Но, о,  колежката Мария

                 се подсмихна, па ми рече:

                 - Знам, че не си от Ония,

                 но гръмни го, бе, човече!

 

                 Па вземи му и парите,

                 че и бъдещата слава

                 и ще видиш как в очите 

                 ще те гледкам аз тогава.

                                  ===

                       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвятко Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...