30 янв. 2013 г., 11:04

Мария

1.1K 0 1

                                МАРИЯ

 

                 Имам колежка – жена барут.

                 Аз я заглеждам, тя гледа друг.

                 Та се чудя що да сторя,

                  как аз оня да съборя

 

                 и в сърцето да се скрия

                 на колежката Мария.

                 Но е трудно, трудно, знам.

                 Аз хамсия съм, той – шаран.

 

                 Но, о,  колежката Мария

                 се подсмихна, па ми рече:

                 - Знам, че не си от Ония,

                 но гръмни го, бе, човече!

 

                 Па вземи му и парите,

                 че и бъдещата слава

                 и ще видиш как в очите 

                 ще те гледкам аз тогава.

                                  ===

                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвятко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...