30 янв. 2013 г., 11:04

Мария

1.1K 0 1

                                МАРИЯ

 

                 Имам колежка – жена барут.

                 Аз я заглеждам, тя гледа друг.

                 Та се чудя що да сторя,

                  как аз оня да съборя

 

                 и в сърцето да се скрия

                 на колежката Мария.

                 Но е трудно, трудно, знам.

                 Аз хамсия съм, той – шаран.

 

                 Но, о,  колежката Мария

                 се подсмихна, па ми рече:

                 - Знам, че не си от Ония,

                 но гръмни го, бе, човече!

 

                 Па вземи му и парите,

                 че и бъдещата слава

                 и ще видиш как в очите 

                 ще те гледкам аз тогава.

                                  ===

                       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвятко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...