Jan 30, 2013, 11:04 AM

Мария

1.1K 0 1

                                МАРИЯ

 

                 Имам колежка – жена барут.

                 Аз я заглеждам, тя гледа друг.

                 Та се чудя що да сторя,

                  как аз оня да съборя

 

                 и в сърцето да се скрия

                 на колежката Мария.

                 Но е трудно, трудно, знам.

                 Аз хамсия съм, той – шаран.

 

                 Но, о,  колежката Мария

                 се подсмихна, па ми рече:

                 - Знам, че не си от Ония,

                 но гръмни го, бе, човече!

 

                 Па вземи му и парите,

                 че и бъдещата слава

                 и ще видиш как в очите 

                 ще те гледкам аз тогава.

                                  ===

                       

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвятко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...