Мария съм, онази кривата,
инатата и заядливата,
низвергнатата, невъзпятата,
съседите наричат ме Разплатата.
Мария съм, онази черната,
проклета и в устата перната,
редовно ни троша посудата,
мъжът ми ме нарича Лудата.
Мария съм, онази заблудената,
устата ми проклина все вселената,
пръстът ми вечно е във раната,
сестра ми ме нарича Драмата.
Мария съм, и няма да го крия
в нечистотия вечно съм до шия.
Любимият ми цвят? Бездънно черния,
а греховете зная до последния.
Мария съм, но Бог не съм родила,
опитах, но не ставало насила,
баща ми ме нарича Прокълнатата,
такава съм, не съм онази Святата.
© Веселин Банков Всички права запазени